ТРЕВОГИ НА КИЛОГРАМ

Живееш в постоянна тревога
Защо ти е нужно, за Бога?!
Следваш порочен модел
На някой, който пуловери е плел.
В което лошо няма, стига да е за наслада!

Казваш, имаш проблеми,
Един от друг, все по-големи!
Пък дори и в момента да нямаш,
„АМИ АКО” – вземе нещо, па те изненада?

Какъв ти кеф от живота, каква наслада,
Я си стой в драмата, тамън си я ушил по мярка,
Засега ти стои добре, съвсем малко ти стяга,
Свитата душа, изкривеното лице, баш ти прилягат!

Животът ти ли? Аааа, той е такова бреме…
И на никой за теб не му дреме…
Мъчно ти е ,да си сред тези всички хора,
които изобщо, ама никак, не те разбират,
колко си велик във своето страдание,
как те мори болката…и ти кипиш в черни мисли, завираш!
Само някой да се опита да те окуражи,
Заливаш го с водопад от качествено негодувание!
Така лесно си я не даваш мъката, ама ха,
пуска ли се онуй, което ни кара да се чувстваме значими, с едно махване с ръка?

Лесно ми е, казваш, на мен отстрани,
Да съчинявам стихове разни,
Докато теб така те боли!
А ти това ли искаш за себе си – отговорИ?

Искаш за теб си – простичко нещо
Щастие само, средно горещо.
Не знаеш дали си щастлив,
Защото твърде зает си да бъдеш изстрадано грижлив.

Що е то, питаш ме, да си щастлив?
Да имаш вяра, да искаш да бъдеш вътрешно красив.
Рецепта ми искаш, няма такава,
Но има няколко важни точки – за отправа.

Ъгъла смени, погледни от различен,
Харесай се, същността си заобичай!
Оставяй лошото да тъне във забрава,
Доброто с благодарност помни,
Красивите спомени в сърцето си носи!

Поогледай се – кой ти е важен, кой те цени,
Кого искаш в живота си, около теб да стои?
Лесно се трият предатели разни,
плоски души, примамливи отвън, а отвътре празни.
За тях енергията си не хаби,
Съзнавай, когато нанасяш болка – самия ти.
И се извинявай, ако можеш – и ти прощавай!
За благото на твоите хора, усилия положи.
Здрави връзки, ако ти липсват, изгради.

Сгрешил си, чувстваш вини –
Добрта новина е, че си човек – хората грешат,
Вина изпитват онези, които са добри,
Спри да се каеш и в самообвинения стига се гърчи,
Отговорността си поеми, поискай прошка,
На себе си първо прости – това ще те извиси.

Проблеми има и винаги ще има,
Не забравяй, че смъртен си
Отредени са ти на тоз свят
Някакви си дни.
Не прави от страданието своя любовница,
Пусни черно-белия стереотип, на радостта път проправи.
Модела на мислите си, с постоянство измени.
О да, възможно е! Можеш го- точно ти!

Не стъпвай плахо, шубеливо – полети!
Юздите на Живота си – поеми!

Pollini

 

 

Write a comment