Ти и аз

Ти си сълза, хем красива, хем нежна,
Бреза си, увита в тишина,
Откъсната струна, небрежно
Потъва се във теб, безметежно.

Mонолог си, пред огледало
Сърдечен вопъл
Душевно кречетало
Вървя към теб,
а не искам да те стигна.
Горе високо, ще ми се да те издигна.

Гледаш ме, и аз те гледам,
Двете заедно правим едно цяло
Делим един живот, спим в едно тяло.
Камшик си и дантела.
Памук си, мек, като бебешка фонтанела.
Юмрук си, стиснат в хватка каменна
Взрив си, на търсещата ти снага, алена.

Гоним се, молим се, вием и стенем,
нощем се любим, борим се денем.
По неутъпкани пътеки се губим,
и все сме същи, и все сме други,
във душата на цигулката, оставаме сухи.

Pollini
Из вътрешните ми диалози, монолози.

Write a comment