ТИШИНА В ТОРБА

Донеси ми, моля те,
една торба,
догоре пълна,
с Тишина

Напълни я с мълчание
Скрий ми вътре,
най-съкровеното си послание.
Запечатай там шепота на дъжда
позволи ми да я задържа…
и след като угасне свещта,
когато с писането спра.

Да я прегърна, с нея да заспя
в чудна страна да се пренеса.
Аз и една торба, кристална чистота.
Размахваме крила, пълна със строфи тишина.

И само в нея аз намирам смисъл да живея.
На света, на суетата и пародията да се смея.
Най много казвам, когато мълча,
от празни думи се измарям.
Не. Вече отдавна не се хабя.

Pollini

Write a comment