ТИШИНА БЕЗ ДУМИ

Тишина без думи

Любовно ли е да яздиш вълци
Греховно ли е да мълчиш
Аз вярвам, че любовта не е гръмка
Често нЯма е,
словото за нея е само една брънка.

Дъждовен пепелник приютява свещта
В него да гасне, за през нощта
Восъка си да разстеле –
прелюдия към вечността

Какво по-сигурно има в живота от смъртта?
Нима възможна е истина, само една…
Търсим се, за да се срещнем
В сянка, в студ, в горещо.

Тихите спомени нашепват живот
Настоящето – тежък хомот
Бъдещето – неравен брод
Отпивам на малки мастилени глътки
от книжните страниците любов.

Вдишвам от шума на реката,
по-брилянтен от допира между пианото ми и ръката.
Гледам кучето в очите
слушам го,
как мълчаливо ми разказва дните.

Знам, че това е любов,
когато тялото ми го втриса
разбирам, че съм орисана,
често да леденея, огън да нямам,
без глас да пея, до последен дъх любов да раздавам.

Ако животът ми бе стих,
той щеше да е тих.
Вярвам в тихите дела,
В повея на новия ден…
В бездумната тишина на нощта.

Pollini

LikeShow more reactions

Write a comment