Сънувах ли те

Или те бленувах

Името ти нощем аз бълнувах

Дъха ти

Във нощта аз чувах

Дойде нахален, арогантен

Невинността ми да вербуваш

С незатихваща страст

На осанката ми искаше да се любуваш

 

Косите ми да разрошваш

Кожата – нежно да галиш

По гръбнака ми –

бавно пръсти да прокарваш

Да ми шепнеш докато заспя

Да ме гледаш …..влюбено

До заранта

 

Да ме носиш сънена ..на ръце

Да ме стискаш силно в обятията си

Да ме държиш на колене…

Като малко , непорастнало дете…

 

Да ме любиш страстно

Диво

Кожата ми от плам да изгаря

Мисълта ми да секва

Времето да спира

Целият свят наоколо да замира

 

Да се чуват само нашите въздишки

За нашата любов да искаме да изкрещим

Да знаят всички….

Сън ли беше или блян небесен

Остани си ……в паметта ми

Като стих чудесен..

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си