следродилна депресия

Следродилна депресия – вина, тъга и още нещо…..

И така! Ти си майка!

Отшумя роднинската суета около новороденото, увяхнаха цветята, с които щастливия баща те изписа от болницата. Началото на сивото ежедневие, изпълнено до последната минута с бебешки плач, пране, гладене, чистене и готвене е факт.

Въртиш се по цял ден като хамстер по колелце и времето пак не стига за  нищо. Не ти е добре, всичко изпускаш, нямаш контрол над ситуацията, лошо ти е, тъжно, празно, търпението е изчерпано. Добре ли си, какво ти е? Не се харесваш такава, какво се случва? Изглежда, че имаш следродилна депресия.

От моя личен опит с коварната следродилна депресия мога да изброя някоя характерни симптоми:

Симптоми на депресията

Очите ти са постоянно влажни – ти плачеш с и без причина, нямаш контрол над смачкващата тъга.

Плачът на бебето те кара да побесняваш. Готова си на всичко само и само малкия тиранин да спре най-накрая.

Имаш силното усещане, че всички роднини те гледат под лупа и само чакат да направиш грешния ход или движение. Тогава те се чувстват овластени и с пълно право да ти преподават как се гледа ПРАВИЛНО новородено.

Чувстваш се авсолютно безпомощна пред обстоятелствата. Няма къде да се скриеш. Никой не може да ти помогне, да те защити и да поеме тежестта на майчината грижа. Страхуваш се за себе си, но наи-вече за детето! В същото време не усещашрадостта от грижите за бебето, въпреки че всичко правиш правилно, стараеш се да си най-добрата, слушаш указанията на педиатъра, четеш  се информираш. Да, ти сте родила това прекрасно бебе, но то все още е чуждо за теб. Не, не си виновна! Не, не си най-лошата майка на света! Да, има смисъл!

Страх те е да не се сринеш във всеи един момент, затова започваш още по-щателно да се контролираш, ставаш са каторжник сама на себе си. Но вътре в теб сякаш се разтяга много нагъната пружина, компресирана до невъзнможност, тя напира да изскочи , все по-силно и силно.

Секс? – Само мисълта за него буди у теб дълбоко и искрено чувство на отвращение

Не искаш дори да доближаваш огледалото без категоричен повод. Цялата бременост нямаше търпение да дойде заветния миг на ражданео и да се завърнеш към предишната си визия и усещането за тялото си. Но уви – реалността е много жестока към теб и е далеч от онези мечти за секси форми. Повечето тесни дънки  са на най-задния рафт и ще трябва да се задоволиш с широките хлабави гащеризони, както беше в шестия месец от бремеността. Отражението ти в огледалото те дразни неимоверно.

Следродилната депресия не винаги включва всички гореспоменати симптоми. Но ако имате най-малко четири от тях – е повод да се замислите сериозно и да потърсите помощ.

Защо изобщо трябва да се справям с депресията?

На първо място, не само ти, но и детето ти страда от нея. Защото колкото  д присъства в дела и старание една майка, когато у нея няма положителна емоция, наслада и любов, бебето усеща това с всички сетива. Въпреки, че е много малко, детето се чувства непознато и застрашено около вас, когато си в черната дупка на следродилната депресия. Това е защото ти нямаш емоционален контакт с новороденото – а той е изклчително важен в тази крехка възраст. Установено е, че следродилна депресия на майката се отразява крайно отрицателно на детето, повлиява формирането на чувство за сигурна привързаност, вътрешните механизми за самозащита, концентрация, отразява се и на говорното развитие.

На второ място, ако няма помощ отвън и разчиташ само на собствените си вътрешни ресурси, за да се справиш с депресията, ти няма да усоееш да  „разрешиш“ себе си. Напротив, състоянието ти всеки ден ще се влошава. Може да помниш някои откъсчлени разкази на по-отровени роднини, майи , бабаи или съседки за това как помнят пърцвата година от раждането на децата си (особено на първото) като един кошмарен сън. КОшмарния сън може да се проточи година, две, три и повече. Колкото повече загнива една рана, толкова повече тя се отразява на околоната тъкан – иначе казано тя влошава семейните отношения, засяга бликия кръг познанства, както и може да нанесе необратими последствия в по-далечен план.

Роднини и приятели

В много култури е имало следната неписана традиция – след раждането на млада майка първескиня – в продължение на най-малко един месец – се изреждат на посещение всичките й роднини,  те се грижат за цялата домакинска работа, освобождавайки от излишно бреме новоизлюпената майка. Уви, тази нелоша традиция е останала в миналото. А и често тук се намесват едни неизгладени междуличностни отношения, които по-скоро започват да пречат на младите родители, отколкото да помагат. Най-добрата помощ може да дойде от човек – професионалист в областта, който не е емоционално въвлечен – психолог, психотерапевт, психиатър (при необходимост от медикаменти).

Кажи ми какво се случва с теб? Всичко това ти звучи толкова познато, ясно ти е, знаеш, че не си единствена и не виждаш смисъл да го говориш и да потърсиш помощ? Ще се почувстваш провалена майка, ако споделиш усеанията и мислите си? Срам те  е да го споделиш? Имаш „добронамерени” роднини, които смятат, че си несправедлива с тях и ти вменяват вина, казват, че няма да е зле да се постегнеш малко и че не е дошъл края на света? Колко още ще се стягаш? Докато посинееш, докато се пръснеш? Кажи ми какво се случва с теб?

Младата майка се нуждае точно сега от комфорт, любов и истинска помощ. Ако не намираш разбиране около себе си, или усещаш, че и най-загрижените по-скоро те товарят емоционално – потърси помощ сега, не отлагай.

 

Договори се с мъжа си веднъж седмично да ти организира „Ден на майката“. Помисли предварително как искаш да го прекараш – в салон за красота, на сладки приказки с любимата си приятела, в басейна, сауната, в библиотеката, театър или на кафе. Основното нещо е – да се измъкнеш заслужено от домашната, банално позната  еднообразна среда.

 

Говори с мъжа си за нежеланието ти  да правиш секс. Опитайте се да го направите внимателно  и бавно. Лекарите не препоръчват да се прави любов 6 седмици след раждането – поради чисто физиологични причини. Но след това, имай предвид – секса може много да допринесе да се измъкнеш от депресията.

 

Спорт! Лично на мен спорта винаги ми е бил най-мощния антидепресант. В съчетание с терапия, това е й най-бързия и сигурен начин да се завърнеш към себе си. Да не забравяме и безспорния ефект на спорта върху физиката, доброто усещне „в кожата си”, от там и неминуемо покачване на самочувствието.

Много от препоръките, които четеш, ти се струват банални, често срещани и известни. Добре дшола си да намериш своя начин за справяне с дересията. Защото най-важното тук  е не теорията, а  практиката! Започни да правиш за себе си нещо, дори ако това е насила и без желание и мотивация. Резултатите няма да закъснеят –  за теб, за детето, и цялото ти семейство.

С уважение и дълбок поклон пред ролята на Майка, която далеч не е розово-сапунено митологизирано призвание. А често е самото изпитание:)

Полина Василева, психолог, психотерапевт, драскач.

Write a comment