СЛЕДВАРИТЕЛНО С ЧУБРИЦА

Докато беля с неприязън лука
Чувам стъпки по капчука
С ироничен залък се задавям
Може ли да спрем до тука?!

То бива, то може,
Ама взе да нагарча
Да киселее, тоже.
И пак си накапах полата.

И надолу потече
По краката
Ей, ненаигра се съдбата!
Я нарежи на резени домата!

Ама равни да са
Стройни
Като за изложба в чинията
Строй ги

И сега как да го ям това
То не салата, красота!
Стига с тоз перфекционизъм
Сипи ми щипка цинизъм
После с хаплив език го поръси
Мазно не искам
Идва лято, резен лимон ми стисни.

Обаче с кубчета възторжен писък,
поръси ми блюдото, богато.
Нека не му липсва и егоизъм-
за здрав организъм.
Само не бъркай егоизма
с примитивизъм –
от него киселини ми излизат!
Разни саркастични възмути
в главата ми влизат!

Аз ще разбия айряна
и ако не вкисне –
във замяна –
ще ти се усмихна.

Pollini

Write a comment