СКРИХ СЕ В ЕДИН СТИХ

Скрих се в дълъг стих

Написах много паузи

Любимите ми многоточия

Без ритъм и насоченост

 

Набутах се в поетична творба

Натиках се цялата, като в торба

Кой ли ще понечи да ме рецитира,

Помислих си АЗ – Стиха!

 

Дали друг за цензура ще претендира?

Дали някой от яд ще се раздира

Дали трети ще кима одобрително с глава,

А пети ще тропа многозначително с крака.

Ще брои стихосложенията и ще цъка със уста.

 

Аз се скрих, няма ме, нима не разбра!

Със стиха се сродих,

станах аз самата стих.

нежно пея за моя път – тих

 

С думи, многосрични,

с ударения, понякога и с удивителни себични.

Но най-вече с многоточия

Просто – много са ми обични!

Опитвам се да се римувам,

опитвайки и да не се страхувам.

Мъжките и женски рими да редувам.

Така , както, и в живота,

за споделено звучене  жадувам .

 

Стих съм и пътувам.

По пътищата потайни.

Сънувам сънища незнайни.

Раждам се всеки ден за белите листи, омайни.

Умирам всяка нощ, отнасям в мрака купища тайни.

 

Стих съм и крия се в стиха.

Появявам  се с магия,

леко, неусетно – върху листа,

Понякога размава се мастилото,

оставям трайна следа.

Друг път не хваща лепилото,

разпилявам се и смисъл не ловя.

 

Но съм тук, има ме.

Стих съм, скрит в стиха.

Гледам те, друсам те,

понякога за гърлото те ловя.

Един път целя душата

Друг път ума.

Сърцето ти стягам.

Мелодията ми днес ти приляга.

 

Скрих се от себе си.

При себе си.

В стиха.

 

Pollini

Write a comment