СЕНКИТЕ НА ГРЕШКИТЕ ОТ МИНАЛОТО, как да се справите?

 

Какво е сянката ни?

Тя е онова тъмно нещо, което е по петите ни, следва ни безусловно.

Винаги е зад нас и не се отделя от нас. Често я забелязваме дори само с периферното зрение. Усещаме я зад гърба си, знаем, че е там. Сянката няма физическо измерение, не можем да я пипнем или хванем, тя е отражение.

Но съществува въпреки това и ние усещаме „присъствието“ й…

Така е и с грешките, допускани от нас в миналото. Тях ги няма в момента, но непрекъснато ни следват и напомнят за съществуването си. Могат да ни саботират по различни начини – чрез съпротиви, които задействаме, чрез страхове, които ни ограничават, чрез нереални опасения, които ние възприемаме като действителни и т.н.

Последващите насоки ще ви помогнат да се справите с този проблем.

Всъщност, не е необходимо да се борим с нещо, което няма плътност и маса, а има само отражение. Достатъчно е да осъзнаем, че то съществува и да го приемем. Какво означава това?

Ако съм допуснал грешка в миналото си, ако съм се предоверил на човек, за когото в последствие се е оказало, че не е заслужавал моето безпрекословно доверие и е злоупотребил с него, бих могъл да направя няколко неща за напред:
1. Да се запитам в името на какво съм го направил и съжалявам ли за действията си?
2. Това мой повтарящ се модел на поведение ли е? Случва ли ми се често хората да злоупотрeбяват с моето доверие? Ако това е така, какво мога да направя, за да го променя?

  1. Какво съм научил от тази своя „грешка“ и мога ли да й дам ново име – „опит“?
    4. Реално ли би било, ако мисля, че всички хора около мен отсега-нататък ще злоупотребяват с доверието ми?
    5. Самообвиненията помагат ли ми това да не се случи отново или по-скоро ме дистанцират и ограничават в контактите с околните, което ми носи силен и продължителен дискомфорт?
    6. Да се запитам дали за мой близък в миналото е било много важно аз никога да не допускам грешки и да бъда перфектен във всичко – включително и във взаимоотношенията си с околните?
    7. Да простя сам на себе си, че съм допуснал грешка, и да продължа да живея с това, което се е случило в моето минало. 
    Понякога е трудно, когато ние сме били в ролята на сгрешили, да мислим обективно върху изброените по-горе въпроси. В случай че, докато си ги задавате, продължавате да се самообвинявате и самобичувате, по-добре потърсете професионално съдействие от специалист, който ще ви насочва и „придружи“ до момента на приемане на сенките си и на грешките си. Тогава ще продължите своя живот без самообвинения и ограничения.

Целта не е да забравите тези свои грешки, а да заживеете в хармония със себе си, приемайки ги като опит и урок. Дори с благодарност! 

Средствата за постигане на това могат да бъдат най-различни и индивидуални. За съжаление не съществува „рецепта“ за справяне с грешките от миналото ни. Необходими са осъзнаване и приемане, които често са продължителни, но изключително живителни процеси.

„Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново.“ – Алберт Айнщайн

Полина Василева, психолог

Write a comment