РАЗКАЖИ МИ

Не си отивай твърде кротко
Разкажи ми нелогичния сценарий
За комплекса на измамника ми говори
Как лъжеш света и не знаеш кой си ти

Не си отивай твърде шумно
Приспи ме на земята
В състояние полубудно
Остави ме

Бавно разплитай
Една по една
всяка компулсивна лъжа
нарисувай с думи чувството ти на себененавист,
прошепни ми за разяждащата те завист.

Като механична играчка
С пренавита пружина
Искаш пак да те науча
Как да бъдеш жив
Вътрешно красив

Не си отивай
Намери се
Като се познаеш
Прегърни се
Ти не си твоята завист
И твоите недъзи и кошмари не си
Изтъкан си от любов,
не от ненавист.
Безценна частица от света
СИ

Pollini

Write a comment