Развълнувано море

Знаеш ти мощта си..
Не се страхуваш..
От нощта..

Тъй необятно
Диво
Привличаш ме
Като магнит..

Пред теб се подчинявам
В теб потъвам..
Жива

При теб аз ще се връщам..
Докато ме има!

При теб
Мое развълнувано море…
Аз ще идвам и ще плача

В тебе сгушена
Аз се опускам
Болката забравям..
Съмненията пускам..

За теб отварям..
Розовото си сърце..
Да го пречистиш..
И закърпиш
Да измиеш черните му цветове

На тебе аз се моля,
На тебе! Не на всички Богове
Ти единствено ме браниш
По всички светове

На тебе се осланям
На твоя гняв
Се давам

Смирено чакам
Дс свършиш битката
С обезумели ветрове
И да победиш за мен,
вярата ми ти да върнеш,
С радост да посрещнем утрешния ден

Чакам да завоюваш.. да се успокоиш
При теб да дойда
Да ме прегърнеш..
И да укротиш
Със спокойния си бриз
Вътрешните ми вълнения и бесове

Пред теб аз коленича
На теб се доверявам
За да съм във твоята прегръдка
Душата си аз давам
Вземи и я загърни..
С бурните си вълни…
Срама, страха, тревогите ми…
Нежно отнеми..

Ти мен защити …от мен самата!
Сбий се за мен с хоризонта
От звездите нощем..
Една ми донеси..

Обичай ме..
И още…
Ти криле ми подари!

Pollini…. жена по Пътя си

 

Write a comment