Помилвай ни, Живот

 

Един ден ще се завърнеш
Уморен.
Ще искаш само да ме прегърнеш.
Смирен.
Милост!
Ще молим за милост,
Живота.
Преяли със лъжи и гнилост.
Аз ще те чакам.
Все така спокойна.
До пълната със спомени, кутия.
С жарките рани, с любовта ни знойна.
Ще я тача като очите си.
Онази, която грижливо храни дните ни.
Кутия беше, от обувки.
Съвсем обикновена
Превърнах я в любима.
Съкровена.
Храм на детската ни обич, земна.
Узря и порасна.
С тъканта ни срасна.
Сменяше настроения, краски.
Правеше ни номера, фасони.
Преживяваше бурни сърдечни сезони.
От млада и шумна,
превърна се в тиха и будна.
Милост, живот!
Милост за нашето чудо…
Не си отивай,
Живот, преди да дойдеш за постоянно.
Помилвай ни!
Без присъда.
Спонтанно…

Pollini

Write a comment