Полет на Душа

Полетът на душата
е светъл и висок
Полетът на душата-
досущ вселенски скок

Той е нечий път,
който друг не е забелязал
Той е нечий кръст,
който завинаги някого белязал.

Една душа сега, надалеч отлетя
Една звезда за някого във този час изгря
Пареща сълза
Сподавен вик
Завинаги угасна нечий лик

Душата нейде из небето
Оглежда и света, и битието
За пропуснатите мигове – кърви,
От неизказаните думи – боли.

Спира.
Вече не бърза.
Не й е важно всичко да разбира.
за подвизи веч не гори.
Голямата картина в тоз миг съзира,
за изживяния живот – благодари.

Душата,
тя не умира.

Pollini

Write a comment