ПАРЧЕТА

 

Разбити

Разпилени

Парчета

Трескаво събирам

Себе си, за да намирам

 

Счупени

Натрошени

Похабени

Мечти

Илюзии

Връзки

Фузии

 

Окрилени

Закачени

Горе високо

Омаскарени

Долу ниско

Унизени

 

Парчета всякви

Ах, как боли от някои

Как гори в сърцето

Пари на очите

Изгаря корема

Кърви като убодено с вретено

В ушите гърми, шуми

Парчета нежни

Ценни

Вечни

 

Събирам ги в една кутия

Наричам я Живот

И в нея всякой слагам плод

От живота си правя компот.

 

Да го пия, да се давя,

поуки разни да си вадя,

да обичам, да мечтая,

На Живот да си играя.

Какъв ли ще излезне пъзела?

И кога ще дойде края

Кой знае….?

 

Pollini

 

21.01.2018

Write a comment