От утробата до гроба

От утробата до гроба
Избирам да съм скитник
От пелените до старческата роба
Искам да съм битник.

Скучно ми е в коловоза
Нужна ми е класна метаморфоза
В този свят…..сивкаво-бозав
Смелост не ми липсва
Безразсъдство тоже, една доза.
Животът ми не е бил тих
Няма и да бъде
Един живот – един вик
Мълниеносно кратък миг.

Птица преди да умре, не лежи
В пръстта не се окопава
Няма да живея ничия идея
От плът и кръв ми е жизнената одисея

От утробата до гроба
Животът ми като животно
Ще се ражда
Ще суче, ще се бори,
Ще дава, ще ранява,
ще вие като ранено куче.
Животът ми живот ще създава,
Ще се разтваря, ще претворява
Стени ще гради и събаря.
Птица, преди да умре, не се измаря.

Дали ще се бориш или ще се нагаждаш
Дали ще рискуваш или ще мишкуваш,
Сигурно е едно – живееш време ефимерно.
Не бъди петно имагинерно.
От безпътно житно семе,
превърни се в единица време.
Миг, ден или сезон
от утробата до гроба,
оцвети живота си с резон.

Pollini

Из стиховете ми за мотивацията

Write a comment