ОТИВАМ СИ (едно послание от друг свят до хората, които страдат по техните починали близки)

 

 

 

Отивам си

Света напускам

Уморих се

Да препускам

 

Моля те, не плачи

Светлия спомен пази

По пътя си върви

Към хоризонта тръгни

 

Не ме изпращай

Помени разни

Хора ненужни

Мъка, ридания,

Ужасяващи стенания

 

Спести ми това

Спести го на всички

Аз исках го сама!

Точно това

Да полетя!

 

Пепелта ми разпръсни над морето

Когато ти долипсвам

Вдигни поглед към небето

Погледни около себе си

Прегърни детето

Детето в теб

Детето , тичащо около теб

 

Не ме изпращай

Нямам сила толкова голяма

Да гледам в очите ти

Кървящата рана

 

Да искам да изтрия

Стичащите се сълзи

По двете ти страни

А да не мога

Да се вдигна от гроба

Моля те…не тъжи

Смисъл в безсмислието намери!

За живите ти се бори

За тези, които ти останаха след мен

 

Аз ще съм винаги в душата ти,

Ден след ден……

Ще те чакам от другата страна на тунела

В деня на нашата среща

Когато ти ще дойдеш при мен….

на сетния си ден.

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си

Write a comment