ОГНЕНИ КРИЛЕ

 

Чифт криле

Облаци, небе

А на небето огън гори

Птицата ранена е, кърви

 

В друг свят мечтaе да отлети

В свята на любов, на мечти

Свят за двама

Свят без забрани

Уморена размахва криле

Надеждата не пуска

Като малко дете

Знае, че има благосклонни ветрове

 

В пепел ще се превърне

Ще се предаде

Но не за да умре

А за да помъдрее и порасте,

да може от пепелта да се възроди,

след като оставила е съмнението в пъкъла да изгори

И ето я – лети, все по-устремено,

напук на съскащите гласове,

вярва, че има калдъръмени градове,

където свободно може да снове.

 

Да се къпе в слънчеви лъчи обагрена

В лунен бриз да заспива – зарадвана…

 

Pollini

Write a comment