Нощна пеперуда

Душата си давах,
непрогледни тъми осветявах,
след всички други-там бях.
Оставах.

Нощна пеперуда
Бях
Летях
Сърце изумрудено не пестях…
Сред бодили цъфтях.

Ти го нарече Грях.
Уши ми въже
с две любящи ръце,
отряза ми вълшебните криле…
Виждал ли си в ъгъла наказано дете?

То разпознава болката за потвърждение,
че е живо и го има,
макар с вяра…поизгнила.
Нищо, че очите са пресъхнали канали.
Награда чинят му се…
твоите шамари.

Pollini