НЕЖНА Е ЛУНАТА

 

С дъх на влага

Изсушен Нептун

Ще избягам ли от теб

Или ще ме намериш

 

Защо стремиш се

Ти да ме завземеш

Нима не ти е ясно?

Скоро ще ми стане тясно

 

Ще те прекося като река

Ти ще понечиш да ме изпиеш

Някога – сега?

Ще ме галиш нежно

До сутринта

 

Все повече обгръщани в самота

Ще се загубим във забрава

Две сенки, потъващи в нощта

 

Нежна е Луната

С тях – Двама

Страстите им опитомява

На забранените им чувства

Живот позволява

Откраднати мигове

Безвъзмездно ..подарява

 

Pollini

Write a comment