На Татко

Татко, здравей.
Твоят глас безспирно в душата ми ехти
Повеят на думите ти,
Води ме
„Горе главата“; „задават се по-добри дни“…

Следвам заветите ти,
Татко.
Но тичам след своите големи мечти..
Моля те, само едно запомни:
Обичам те и прости.

Като стълб в бурно море
За мен си Ти.
И никой и нищо това не ще промени.

Помниш ли татко..
Когато играхме „Не се сърди човече“
Ти казваше ми:
„Не плачи“ ..
„Погледни на урока с други очи“..

Знам, че ти липсвам, Татко..
И това така ми тежи….
Но следвам съветите ти, Татко
Вдигам гордо глава, забърсвам сълзи
И продължавам да тичам…
Да гоня детски, съкровени мечти

Пред теб аз малка съм, и така до край ще остане.
Но на години порастнах, станах голяма..
Научих много за мъката, за радостта.
От шепота на вятъра познах Любовта
С погалване от морските вълни
Почувствах нежността.

Благодаря ти, Татко, за суровата ръка,
За строгостта.
Тя помогна ми да не загубя никога
Така крехката инак, за всеки,
Връзка с действителността.
Тя научи ме да чувам, но да не търпя.
Обичам те такъв и те прегръщам!

И знай, че често
Под бащиния покрив
В мислите си се завръщам…

Нито ден, нито миг
От моя път със теб
Никога, за нищо, аз не връщам…

И ето сега, в този миг
От сърцето си,
Протягам женските си веч ръце..
Сега , татко, и завинаги ..
Силно те прегръщам. Всички твои тревоги с вяра обгръщам..
Погалвам побелялата ти коса…
Чуй ме, към теб се обръщам:
Тук съм, татко…
До теб.

Твоя търсеща, порастнала дъщеря….

Полини….дъщеря по Пътя си

 

Write a comment