НА МОЯТА ПРИЯТЕЛКА СМЪРТТА

 

Здравей, как си?

Време ли е?

Дошла си за мен…

Или дошла си при мен…

 

Страх ли те е да вземеш

Душата ми?

Или тялото ми ти допада?

Как си днес?

Как живееш?

Такава една –

НарОчена, черна

Сама…

 

Ни деня ти е приятел,

Ни Нощта

Самотата ли те изслушва?

Виждаш горчилката зад кривите гримаси                             sad death

На изстрадалата усмивка

Знаеш съдбата..

От съжаление ли ги прибираш

Тези дето са различни..

И Душите си в мъка съдират на живо?

 

Идваш винаги неканена…

В Тишина…

Какво е това..

Да си Смъртта?

Вечност…Красота?

Отреденият край за всеки от нас

И за ония „важния”

И за никому ненужния

 

Всички ще се срещнем,

Там

На голо

Само по Души

 

А бездушните прибираш ли?

Тях лекуваш ли във твоя свят?

Те за телата си грижат се..

За фалшивия си занаят..

 

А ти за телата нехаеш

За тях черни дупки копаеш.

В Земята.

 

Разбрах – приятелка си

И пазителка. Самотница.                                                   scary death

На Душата път задаваш

На „смисъла” ехидно се подиграваш

 

Който не вижда път в живота

Намира го при теб,

В смъртта

В смъртта бездушния

Втори шанс получава

Втори шанс ..всеки заслужава

 

Недостигналите приживе дълбочина

Получават след смъртта си Душа

Чисто нова

Неупотребена

 

Да я оцветят, да я спасят,

Да препускат с нея, да летят

 

Моя приятелко, добра..

Защо си дошла?

Да ми напомниш, че съм жива

За да не се поддам на някоя илюзия лъжлива…

 

Благодаря, че те има.

Аз те разбирам…

Пак ела, когато залинееш в самота

Мен да отрезвиш,

Аз теб да осмисля

Да застанем гръб в гръб…ей така

Да се превърнем във ЕДНА

ДУША

 

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си

Write a comment