Морал – що е то, къде расте, яде ли се или се сее?

Ето таз дума като ми се закотви днес сутринта като треска в пръста, не ме пусна. Реших да й отдам заслуженото време да я поогледам от вси страни. И ще се връщам към този текст. Отново, за да го допълвам.

Що е то? Морал. Помпозна дума, врящ казан или удобно скривалище? Устои, ще кажеш, принципи и благоприличие……? Може би , а дали?

Всеки човек има свой собствен морал, собствени идеи за това какво може или не може, кое е добро и кое е лошо. Когато говорим за „морал като цяло“, се има предвид обществения морал: най-често срещаните правилата на човешкото общество, са тези, които се считат за правилни от мнозинството представители на определена култура или субкултура.

„Достойните и възпитани хора се държат така. А така – не е прието „. „А кой казва, че не е прието? – Всички!”. И така започва постепенно, неусетно и сигурно промиване на мозъците ни.

Насаждането на нагласи, навици и определено социално-желателно поведение, съответстващо на обществено приетия морал и „норми”, е основна задача при възпитанието на децата. true

Според мнозинството морала е един разумен компромис между високите идеали и реалния живот. По природа хората са полигамни, но християнският морал налага, че един мъж може да има само една жена. Е, мъжете, че и жените са в капан, но пък печели „семейството” като формация. И все пак, това не е единственото разумно решение: Например тогава, когато след многобройни войни, мюсюлманските мъже станали четири пъти по-малко, отколкото жените, пророкът Мохамед позволил и въвел многоженството – в едно мюсюлманско семейство можело да има до четири съпруги. Да им завидят чак нашите мъже…:)

Това идва да ни замисли за променливостта на Живота, за това как никоя река няма да тече, ако водата не се движи, и за това колко изменчива е и природата на морала.

Моралът в различните общества по различно време бива различен. Религиозният морал е различен от морала на социума, старозаветният морал е различен от морала на Новия завет, християнският морал е различна от мюсулманския и еврейския, и така нататък.

С течение на времето настъпват промени и във всеки религиозен морал. Преди четири или петстотин години е било абсолютно морално да се измъчват еретици и вещици, за да се покаят, а след това съвсем морално е било и  да ги изгорят живи. Днес това е невъзможно в християнството.

Променен е и обществения морал. Днес вече не се очаква мъжете да учат жените си да плетат и младоженците да показват на прозореца кървавия чаршаф след първата брачна нощ.

true13Моралът и религията

Моралът и религията исторически са много тясно свързани. Въпреки това, да се свежда морала до религиозните догми – е много спорно от моя гледна точка. Това особено ясно контрастира тогава когато опитаме религиозните догми от далечното минало да приложим в наши дни.

И какво е морал в крайна сметка, ще попиташ?

Моралът казват е  вътрешна ти оценка на човешките норми на поведение, за действия с добър отзвук. Колкото по-развит е човек, толкова повече той мисли за доброто на другите, казват. Но може ли гладния да бъде такъв алтруист? А недоволния? А недообичания? Могат ли незачетения и отхвърления да се стремят със завиден патос към висок морал и нравственост – а ти ще им повярваш ли? Какво се крие зад най-благородните постъпки, как мислиш? Ще ти кажа – най – миризливата пумия….а ти вярвай в каквото решиш. Но не забравяй критичната нотка на реализма, когато ти се прииска да се обвиеш в удобното сляпо одеало на заблудата и да се пуснеш по течението на „всички казват така, значи е така”…

Една подобна формула някак по-реално ми звучи: Поуката на морала е онова, което прави един мъж и/или една жена здрави и щастливи, без да причинява значителна вреда на друг.

И ако не позволим да ни „сготвят” от деца в житейския бульон от догми, нрави и обществен фалшив морал, имаме всички шансове да развием и създадем свой собствен такъв – Индивидуален морал. Чийто център и изходен пункт е нашето сърце и начин на мислене и възприятие на реалността и света, в който живеем.

 

В мир със себе си, обгърната в прегръдката на вечерта,

Полина Василева – драскач, психолог, любопитна за всичко и вечно жадуваща за още.

Write a comment