„МОРАЛ“ НА ПЕДАЛ

Вземи си фалшивия морал,
съднико драг, клетви всекиму раздал.
Ти, който, казваш, не си наранявал, не си крал –
вземи си и цинизма, и себе-омразата,
наври си малката душа във вазата.

 

И стой далеч от мен
Аз съм съвсем обикновен
греша, и съжалявам.
Понякога лъжа, всичко прощавам,
оценки стремя се да не давам.
Кой съм аз, че за по-правилен да се провъзгласявам?

А ти, читателю, внимавай-
онез, които мислят си, че знаят
за теб кое е най-добре-
са най-объркани, много са зле!

Мътна каша е в собственото им море,
в умовете им живее по едно непорасло дете.
Морал раздават на килограм,
а живота им с вкус на мухлясал салам!

Не ги съди, не ги и съжалявай,
просто жертва на манипулациите им не ставай.
Най-лесно е да повлияеш на друг
най-трудно е да видиш празнината в себе си,
да започнеш да ринеш и изследваш собствения си боклук,
да надникнеш навътре..и да осъзнаеш
“Няма никой ТУК”.

 

Празнина
Страх
Тъмнина
Фалшив морал на килограм,
натоварен на пътнически влак,
ще те преследва и ще ти подлага крак,
бъди снизходителен…
те просто не знаят „КАК”

Как да живеят, без да сумтят,
как да копнеят, без да вредят,
как да бъркат, да грешат,
и пак да се обичат след това,
на менте да не смърдят.

 

Усмихни се и ги изпрати със здраве
Уроците си разменете.
Пък един ден, кой знае,
може да се разберете,
че дори и да се изберете!

 

Pollini

 

 

Write a comment