ЛЮБОВ

Като старо руйно вино

Такъв е вкуса на любовта.

Не на онази младата, дивата

Която бъркат я хладно, зачерквайки дори страстта.

Не на пошлостта, хранеща само плътта.

 

Говорим тук за Любовта

За онази, в която обичаш

Със сърце, със тяло и с душа.

 

Любовта, когато си познал-

на вечността си се отдал

и няма никакво значение

дали си пил, дали си ял.

 

Ти смисъла на живота

за себе си си опрадвал

защото си се чувствал споделен

част от себе си безвъзвратно си  дал

 

за една друга душа, за едни други очи

ти си милял

в тях си се видял

с чужда радост и мъка си живял

love pic1

Пред адската болка от липсата на другия

мълчаливо някога си се предал

стоял си

чакал си

плакал си

като дете си се смял

нея си мечтал, него си желала

един за друг мислили сте изненади

lovepic2

Низ от чувства, безкрайни водопади

Разплитана бавно и нежно,

С внимание

Заплитана припряно и бързо

С нетърпение от страст и желание

Всичко това е тя:

Необяснимата

Неуловимата

Близка и далечна

Тиха, шумна, бърза или бавна

ВЕЧНА

Всичко това е ТЯ

ЛЮБОВТА

lovepic3

Като горска река –

За нея няма прегради

Няма сила, която да спре течаща вода.

Няма мощ, която да попречи на една протегната ръка

да настоява и да се осмелява до края на света

Другата ръка да намери, в скута си да я вземе

Стискайки я със затворени от наслада, очи

да я гали, да я пази, да не иска да я боли.

love is

Пишеш името й в съня си

Но утрото го заличава

Пишеш го на пясъка

Измива го морето

Издялкваш си го на сърцето……

Там…..то завинаги остава…….

 

И колкото и разстояние да ви дели

Дори да сте се срещнали в грешните животи

Вий живяли сте щастливо

Защото от старото вино ст вкусили

Телата ви са се сливали под звика на любовните ноти

 

Или пък заедно сте остаряли

Един до друг на нивата на живота сте копали

И добро , и зло, от всичко сте видяли

Много сладко и горчиво сте изяли

И невъзможното сте преживяли

Казвате си – струва си това, за което сме живяли

 

И това наричате ЛЮБОВ

Поняга истина е, друг път брилянтно изиграна роля

На нуждата, навика и на страха, крещящия ЗОВ

 

 

От мен запомнете едно – за любов не се моли

Не се огъвате като жилави пръчки, не се събличате голи

Любовта не трябва да е търсена

Не бива да е натруфена

С безброй подобрители и овкусители поръсена

Нея я има…или я няма

Всичко друго е фантазна измама

 

Аз днес ви говоря за любов

За онази отвъд времето

Отвъд закона

Отвъд страха

Отвъд бремето

 

Къде живее тя?

Някой знае ли…

Кой е адреса на Любовта?

Искате ли да й напишем

Много….истински писма?

 

 

И да ги пратим на адрес:

ДО ЛЮБОВТА…..

 

 

Pollini

 

Write a comment