Любов не по правилата

Живяла нявга, в тишина,
Съвършена и красива – свещта.
Чакала си с любопитство, реда
Да освети с блясъка си, нощта.

Никога не била усетила какво е да гориш
Преди да дойде заветния миг
Клечката да драсне и от раз да освети нейния лик
Тя се разгоряла, скоро почувствала и топлина
Цялото й тяло разпръсквало светлина
Сякаш всичко в нея оживяло
От играта й със огъня
Навред из въздуха се чувало – как сърцето й туптяло.
От просто свещ и просто вещ,
тя се превърнала във чудо.
Не подозирала ни за края, ни за Юда.

Незнайно как, нито кога,
те се слели в едно цяло.
Тя и онзи пламък, който стоплил восъчното й тяло.
Той , който дошъл и от раз я разпалил,
който обичал да си играе, никого не жалил.
За наближаващия неин край той знаел,
но, както винаги, за последствията нехаел.

Историята тяхна обаче, щяла да бъде интересна.
Тази свещ телесна, нещо в сърцето му блесна,
завихри го и го подхлъзна, заблуди го, че е лесна.
Докато се усети, вече пееше й песен,
и в очите й ноти четеше
изучаваше я ненаситен, от А, та чак до Я.
Обикна я, опита се сам да се смали, раздялата им да отдалечи.
Но не успя.
Защото той бе огъня,
а тя свещта.
Една от многото
Но за него беше ТЯ,
единствена от Бога,
с нея позна Любовта.
Пусто Огън беше,
не успя да отрони своята сълза.
Тя изгаряше, още преди да овлажни повърхността.
Да й каже, че я обича, не остана време,
не успя и сбогом с нея да си вземе.
Изгоря
Угасна

Това бе съдбата на една любов опасна
Невъзможна – никому неясна.
За причинно-следствено тълкувание – тясна.
Бурна и несправедлива, бясна.

Pollini

Write a comment