КЪРТИЦАТА ДЯВОЛ

Къртовски труд ли е Живота
Или е шегата на Дявола?
На слона хобота?
Впрегнатия вол в хомота…

Дар е!
И от Дявола, и от Бога
Дар е да дишам
Дар е да мога!

love1

 

Когато зеницата ми залезе…

Душата из под земята ще излезе
Като къртица!
А на небето – ярка звездица!

До тогава ще негодувам!
Ще съм недоволна!
Когато не ми изнася….
Няма да чувам…

После ще премислям
И тихо на себе си ще се кискам
Малко ще си се подигравам
Признание на правия ще давам

Докато порастем
Идва време да умрем
И що делим се …
Що виним се?

be love

Чини ни се , че сме много важни

Градим си разни въздушни кули

Високи, многоетажни!

И всеки вътре сам

като къртица

Дупка си копае

Барем се самопризнае

„За мене“, мисли си….

„Ни Дявола, ни Господа нехае“

 

Ех….народе, що си оглупял
И аз в това число!
Да искаш сам да паразитираш
С всичко онуй, дет си посял

Апатично, вяло и безвкусно
Ще да е това тесто,
Чиято пита е къртична
Стискана и пазена…под калното сено

Живота ни е ДАДЕН
За да ДАВАМЕ
Да се множим и сплотяваме
Не илюзии да създаваме
И гробове да делим….

Pollini, психолог и драскач по Пътя си

Write a comment