КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА

Искам до теб да заспя

За да не се страхуваш от своята грозота

Искам нежно да те галя

Искам да ми покажеш къде не се харесваш

За да започна първо от там, грубостта да стопя

 

Да слушам дъха ти в тишина

Да потънем в безвремие

Ти грозен, аз красота

Позволи ми….ужаса ти да смаля

 

Нека не е приказно

Нека е различно

Да изиграем нашия сценарий

Неприлично

 

Ще те науча на простички неща

А ти ще бъдеш неодялано лиричен

Ще бъде приказка без край

Ще бъде разказ за ад и рай

 

И аз няма да искам от звяр да ставаш принц

Ще те направя просто – моето чудовище

Аз за теб ще бъда тайното леговище

 

Не ме плашиш, харесвам те такъв

Не те искам изгладен до последния ръб

Само се постарай да не унищожаваш в мен красотата

За да можеш да я пиеш по –дълго в тишината.

 

Знам, че когато ръмжиш,

искаш никому нищо да не дължиш.

Да се втвърдиш, няма да ти позволя

Гледай ме – очите ми виж.

Това е любовта ми, което държиш.

 

Прави се на лош, прави се на корав

От твоята суровост с магия…

Ще направя нежна сплав.

Ще те чакам да заспиш….и ще те събудя

С плахостта си, страстта ти ще пробудя.

 

Ще дишаш тежко, като звяр – опитомен

Ще бъдеш лек, легнал върху мен

Ще искаш да те целувам, такъв – треперещ …изпотен

Ще се смеем и ще плачем, на желанието ще се отдадем.

 

Някак неусетно…времето ще спрем

Часовника и той ще заспи, изморен

Неуморно да тича ще спре

Пред нашата любов ще се предаде

Бонуси – минути, крадени часове

Той ще избере…да ни даде..

 

Къде се е чуло и видяло

Звяра да се радва като дете,

а Красавицата на него тъкмо да се отдаде.

Накарала тя Звяра да повярва,

че вълшебство съществува.

И той видял  го – в тяхнатa приказка-

нежно го погалил, спрял да негодува.

 

Усетил в сърцето си чувството ..за нея скрито,

признал, че докато не го е бил познал

е бил не Звяр, а просто скитник…

 

Pollini

Write a comment