КРАЖБА

Откраднах си мъничко време.
За да чуя собственото си сърце.
Откраднах си синьо небе.
Протегнах се към слънцето -да си отчупя парче.
Опарих си и двете ръце.
Дишам с цели дробове.
Плаче ми се без срам.
Като дете.
Съзерцавам мъничката мравка.
Име й дадох – Незабравка.
Пука й на нея кой ще я запомни.
Такива драми няма тя – огромни.
Лягам ниско долу,
заедно двете да попълзим.
Пък един ден, кой знае…
Може да полетим?

Pollini

Снимка: авторката

На снимката: авторката

Write a comment