КАПКИ ДЪЖД – СЪЛЗИТЕ НА БАБА

Вали.

Капки дъжд се стичат под очите..

Безвкусен дъжд са й сълзите

 

grand!

Душа от Огън

Сърцето й изгаря

Нозете не държат

Сърцето се измаря

 

Това е тя

Старата ни баба

Надживяла си дните ..

По-смела от орлите

 

grandma2

Помниш ли когато

Ни приготвяше попара?

И дъха си сдържаше от Уплах

Докато се катерим бясно по довара?

 

Как приказки до тъмни дОби ни четеше

Косите на всяка от нас, решеше.

Капки розова вода в легена

капеше ни всяка вечер.

Понякога ни глезеше,

друг път ни гълчеше

 

И как казваше: „само чифт сухи чорапи и чисти дрехи!

Нужни са ви..

Това са на децата важните доспехи!”

Тя беше за нас и майка, и баба, и приятел.

И учител, и стожер, и лечител….

 

Сякаш една обикновена жена

А толкова много неща!

Бабо, благодаря!

 

grandma3

Пред теб и досега се изповядвам..

Философията ти – за простичкия живот

Опитвам се да изповядвам

 

„Лустрото гнило“, фалша –

да заобикалям!

Да не се страхувам да съм различна,

Да се калям!

В мечти, сред книжни герои

Обляна в сълзи по несбъднати идеали

Аз да се въргалям!

 

Ти показа ми върхове, които да боря!

Цели, които да гоня!

Ти прости ми непростимото….

Не се отказа да ме обичаш …

Мен – онова дивото….

 

Поклон пред теб

Излишни думи нямам.

Ще опитам…бабо….

Занапред….само да те прославям.

 

А ти…..ти не спирай-

Всички нас –

Твоите внуци…

да ни орисваш за добро!

И да ни благославяш!

Да се случим!

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си

Write a comment