Исках да ти кажа

 

Исках да ти кажа,
че те обичам.
Но не успях.
От страх отлагах да се вричам.
Сега знам.
Бях глупак!
В онзи миг,
при влака,
когато ти на рамото ми плака.
Мислех, че те имам до живот.
А ти вяло ми помаха.
Съзрях.
Отиващата си любов.
Сякаш в миг прогледнах и разбрах.
Като изронена мазилка на стара сграда
Историята ни бе останала само по фасада…
Роби на его измамно,
мислим, че любовта ни е длъжница.
За нашите свръхценни уста,
лесна лъжица.
Струва ни се, че корени пуска.
Че команди изпълнява.
„На място“ – като куче.
Докато не я видим да размахва криле.
Безусловно.
Напуска.
Навътре вием,
горчилката смучем.
А тя, отлитайки, кървящи уроци ни оставя.
Да учим.
На колене да се молим,
втори шанс да получим.
Да искаме точно тя, такава съща,
на нас да се случи.
Исках да ти кажа…

Pollini

Снимка: Pollini, статуя пред галерия Уфици. Град Флоренция, Италия.

Write a comment