За мъжкото и женското начало /според Карл Густав Юнг и Пиер Дако/

 

   Мъжкото и женското начало в теорията на К. Г. Юнг.

Най-важната причина за раздялата между Юнг и Фройд е, че Юнг структурира по различен начин психиката и развива идеята за наличието на колективно безсъзнателно у човека.

Изходна позиция в идеите на Юнг е реалността на всичко психично. Психичното е не по-малко реално от телесното. При това психиката не е идентична със съзнанието. Тя се състои от съзнание и неосъзнавано,които са противоположни и допълващи се.В началото Юнг е сближавал колективното безсъзнателно с  инстинкта,но по-късно е разширил представата за него,като е провел понятието архетип.

За да конкретизира тази своя идея Юнг изработва също така и своя собствена концепция за личността като система от архетипове.

“В личността  на човека той разграничава мъжко начало (Animus,дух) и женско начало(Anima,душа),структура Ego (Аз) като образ на собствената личност в собствените си очи и Персона(личност) като образ на собствената личност  в очите на другите.”*

Анимус и анима

Анализирайки сънищата на много жени и мъже Юнг установява, че мъжете често сънуват тайнствени и непознати жени и че те често им вдъхват респект. От своя страна жените не рядко се сблъскват в съня си с групи мъже, които им въздействат по същия начин. От тук Юнг заключва ,че противостоящата и допълваща част на нашата сексуалност, макар и подтисната поради видимия ни пол, продължава да живее в нас под образа на лице от обратния пол.

„Най- общо казано в положителния си аспект.  Анимусът представлява смелостта, предприемчивостта, твърдостта, действието, словото и духовността в широкия смисъл на думата; негови представители са смелия мъж на действието, артистът, обаятелният лидер или духовният водач. И често жените търсят у мъжете точно тези качества. Анимата олицетворява чувствата, настроенията, интуицията, способността за любов, усетът съм природата и отношенията с несъзнаваното. В културата тя се явява образа на неразгадаемата и тайнствена жена, на чувствената и сексуална земна жена, на поетичната и образована жена, на вдъхновителката или на жрицата. Това са и типовете жени, търсени от мъжете. ” Томашевски,Т, из ”Основни идеи на съвременната      психология”

 Жената в мъжа и мъжа в жената

Юнг отбелязва, че у мъжа, който се отъждествява с разума си и не уважава междуличностните си нужди , Анимата се изразява под формата на неконтролируеми настроения, които го обхващат в най- неочаквани моменти.Това продължава в живота на мъжа докато той не прояви съзнателно отношение към вътрешната си женственост. Иначе казано, неосъзнатата му чувствителност успява да го обсеби без негово знание, защото той не и отрежда място в съзнателния си живот. По време на тези кризи мъжът е в плен на карикатурното си женско начало.Когато се разболее от грип ,например, и се оплаква, сякаш всеки момент ще предаде богу дух, той се намира под влиянието на своята Анима. И той ще й бъде  толкова по-подвластен, колкото по- малко уважава вътрешния си сантиментален живот. Това е номерът, измислен от несъзнаваното, за да го накара да се срещне със своята чувствителност.

Същото важи и за жената, отъждествена с традиционна женственост. Тя със зъби и нокти поддържа незащитими в областта разума мнения без нито един аргумент в тяхна подкрепа. Тя знае и това би трябвало да е достатъчно. Тук става дума за атака на Анимуса й, сравнима с атаката на Анимата у мъжа.

„Женското и мъжкото начало , които свързваме с Анимуса и Анимата винаги имат стереотипен и условен облик. Тези понятия обаче са по- сложни. За Юнг въпросните вътрешни фигури  са психични представи , които се изграждат като компенсация на съзнателното външно поведение. Той е доказал, че почти винаги е така.”, пише  Ги Корно в ” Има ли щастлива любов?”.

Тази концепция по- добре пасва на психичната реалност и ни позволява да излезнем от стереотипите. Оттук нататък е лесно да се разбере, че кроткото момче крие в себе си остра, дори може би брутална душа. Нищо чудно тогава, че се свързва с жена с категорично държане. Същото важи и за мъжкараната, която спокойно може да си влюби в спокойно момче, защото то отразява образа на душата й, тоест качества, които тя има нужда да усвои, за да се приближи до себе си .

Изводът, който мога да направя е, че  Анимата и Анимуса, съчетани във всеки от нас, образуват прекрасното и необяснимо чудо на човешкото същество и ни позволяват да изпитаме любовта във всичките й форми – от най- долните до най- възвишените.

 

Жената и нейната дълбинна психология/ Пиер Дако/

В своята книга  „Жената и нейната дълбинна психология” белгийският психиатър Пиер Дако описва най- важните особености и специфики на женската  психика. Те са : завистта към пениса, комплексът на Електра, фригидността, бягството от женствеността, женският мазохизъм, чувството за малоценност и др.

Изоставяйки умишлено готовите представи и клишета, Пиер Дако ни увлича в търсене на дълбоката и вечна жена, твърдейки че от нейното възкресяване зависи обновяването на света.

Чувството за малоценност

Според Пиер Дако жените реагират на чувството за малоценност по следните начини:

компенсирайки, защото така си създават усещане за сила и превъзходство;

обявявайки тотална война на целият свят;

проявявайки прекален алтруизъм. „Често жени, които несъзнавано се чувстват недостойни да живеят , се стремят да откупят правото си на живот. Отдават се безрезервно, без да се щадят и стигат до крайност. Несъзнавано искат да умрат. Биха могли да кажат:” Изкупувам чувството си на малоценност като се съсипвам за другите”. Това е така наречената невроза на неудачниците”;

 -рухвайки тотално

Авторът обяснява, че тези реакции се наблюдават предимно при жени, които са имали трудни взаимоотношения с майките си .

Другият вид реакция, която е обяснена от Адлер е, вирилният протест .

Обикновено това са жени, които се заемат с типично мъжка дейност. И в девет десети от случаите подобна реакция се корени в Едиповия комплекс. И ставайки „като” мъжете, тези жени искат да избягат от женствеността си, защото се страхуват от нея.

За тези жени „ женското” синоним на непълноценност и това ги кара да отхвърлят менструацията и майчинството, защото те им напомнят точно него.

Пиер Дако обяснява тези реакции по следният начин: „ Понеже смятат ,че са непълноценни и „кастрирани”, на свой ред тези жени търсят възмездие и се стремят морално да кастрират мъжете.”

Фригидността

За фригидността Пиер Дако казва: „Тя е душевно състояние, което прави жената фригидна при всякакви житейски ситуации, във всичките й действия.”

Тоест, освен гениталната фригидност,при фригидната жена женствеността й  не е това, което би трябвало да бъде. Установени са смущения в менструалния цикъл, наличие на вагинизъм. В психологически план имаме нервна възбуда, изтощение, тревожност, мании, раздразнителност, предменструална или постоянна депресия. както и неспособност да почива, чувство за вина, когато е щастлива, прекалено предъвкване на едни и същи неща, омраза към мъжете, презрението към жените, болезнена ревност, чувство за непълноценност, усещане , че е нищо, че не е обичана, задушаващо собственическо чувство и др. тези симптоми показват затрудненията на тези жени да установят афективна  връзка със самите себе си, както и с другите( на първо място с партньора) „ Жената и нейната дълбинна психология” П. Дако.

 

Пиер Дако описва и друг вид фригидност- на претенциите и завистта.

Тя се характеризира с чувство на завист и предявяване на претенции към мъжете, смятани от жените за по- привилегировани същества.

Като се опълчат срещу мъжете този тип жени несъзнавано стават фригидни. те се отдръпват и се затварят в себе си. Преструват се на умрели. понасят мъжките „атаки”, напълно приспали чувствата си.

Нужно е да се знае, че всяка фригидност носи определено значение. Често представлява начин на отбрана, неприемане , отхвърляне на самия себе си или на другите.

Най- често истинската фригидност е смущение в общуването със самия себе си и с околните.

 

Жената мазохистка

 

Когато говори за жената мазохистка, П. Дако цитира  Хелен Дойч, която твърди, че мазохизмът е психическата основа на жените. Тя заявява:

– жените изпитват мазохистично удоволствие от трудностите и грижите на майчинството.

-Раждането за нея е мазохистично удоволствие.

– Несъзнавано жената желае да бъде унижавана и насилвана

– Жените са обречени на фригидност, освен ако по време на половия акт не се чувстват или не си въобразяват, че са изнасилени, наранени, унижени.

Продължавайки в реда на мислите, изказани от Хелен Дойч,Пиер Дако стига до извода, че главната женска склонност е да живее в подчинение и в покорство и че нуждата й от мъжко начало е по- скоро защита от мазохизма в нея, който дебне да се прояви.

Едиповият комплекс

П. Дако смята,че Едиповата ситуация при момичетата не е просто комплекс, а истинска хидра, защото при момичетата тя е неясна и опасна. Счита, че момичето е в по- неизгодно положение от момчето, при което Едиповата ситуация е ясно изразена.

Родителят от същият пол като нашия играе първостепенна роля в развитието на половата ни идентичност. Родителят от противоположния пол ни кара да осъзнаем сексуалната действителност, като разкрива просто с присъствието си в нашето основно развитие. Когато родителят от същият пол отсъства или ако го отблъсне , момичето не успява да обикне факта, че е жена. При момичетата, раната нанесена от бащата , е свързана с междуличностните  и афективните отношения. Те не са сигурни , че за тях наистина има мъж в света и неговото издирване се превръща в първостепенна цел. Това убеждение ги кара да понасят понякога неприемливи ситуации в близостта си с партньора, тъй като те са сигурни ,че няма да намерят друг. В замяна на това обикновено могат да разчитат на приятелките си . Майчината съпричастност ги е отворила за отношенията с жени. Кпгато отношенията с майката не са добри – приятелството с жени се затруднява. Въпреки липсата на бащина подкрепа тези жени се чувстват по—уютно в мъжка компания.

 

Женската психика винаги е била по- ориентирана навътре, към света на духовното и чувствата. Днес женската природа е изнасилена  от криворазбрана еманципация. Жените все повече се омъжкаряват и държат, дори  мислят като мъже.

Женствеността. по моему, днес е в по-голяма криза от мъжествеността. Мъжествеността не се е променила много, докато женствеността от едната крайност на пълно безправие  залита в другата- крайна еманципация и феминизъм. Вторично от това страда и мъжествеността, която не знае как да подходи към ловуващите, неспокойни, агресивни представителки на женския и иначе крехък пол.

Полина Василева, консултиращ психолог и автор

Write a comment