ЗАМИРИСА НА ЛЮБОВ И ЛЮЛЯК

Замириса на люляк
Усети се пролетен полъх
Понесе се ухание на виолетова любов
По въздуха се носи нечий зов

За танц в тревата някой е готов
За многообразието на любовта
За всичко онова, което включва тя
Люляк ли е любовта, или лале?
Прави ли тук четири – сборът от две плюс две?
Не.

Що е то човешката страст?
Неизменна догма, статичен феномен?
Не.
А какво е любов? Пита той…озадачен.
Чакайки сякаш отговор прост.

Съвкупността от две вселени
не може да бъде обикновена.
Както реката не е спряла досега
Така и любовта е непрекъснато променлива величина.
Единство от презрение и възхищение
Уважение и преклонение
Всеотдайност и егоизъм
деликатност и цинизъм
равнодушност и екстаз
нежност, грубост, максимализъм
доза и свръхдоза, душевен снобизъм
редуващо се надмощие,
трепет, смущение,
непреодолимо влечение!

Любовта е добра и жестока,
Тя може да извиси,
Може и да опошляви
Да опияни, да размечтае, вдъхнови
Със сила да зареди
Любовта руши стени
Гради основи
Любовта често ни оставя чисто голи
Само по Души,
С избистрени очи
Впили погледи един във друг
Дишащи в един ритъм
Издаващи неповторим звук
Шепот на блаженство
И още нещо
Няма думи за това
То е състояние отвъд плътта
Срам и смелост, боязън и дързост,
Мъка, преклонение, раздиращо влечение.

За любовта са нужни двама.
А люляка ли?
Той е за забава!
Защото любовта далеч не е само това,
Там винаги има и още нещо
Магия, свръхчовешка.

Абстрактна прелюдия към вечността
От любов сме сътворени
В любов ще бъдем предодени
Без нея сме осакатени.

ЕХ, любовта – тема – стара колкото света,
Нахлува в мен с настъпването на пролетта.

Pollini

Write a comment