Житейско блюдо

Имам черва за закуска
Суров език за лека нощ
Обяд не ми се отпуска
Твърде е рохко яйцето, че да го режем с нож.

Жадна съм, неутолимо,
Да бъда любима, да бъда нещо значимо,
Всяка твар да ме тачи, обича,
За някой да съм специална, душите да се сливат
Единение да сторим, от любов да ни е живо.

Изгарям от глад ненаситен
Съхна от жажда неутолима.
Давя се от история червива.
Не смилам реалността гнила.

На Божето не ми се уповава
Не ми се чака да дойде тъдява
Остана ми една мечта. Жива.
Празната ми душа, от любов да запрелива,
Чашата, пълна със болка,
от радост да е пенлива.

Мелодия на дъжд и печал,
тежки редове на Стендал,
писал нявга до малцината щастливци,
в моята чиния, за награден десерт е,
а горчив залък е за мнозина страхливци.

Всеки може да се напие в пивоварна,
да се олее до уши.
Аз избирам да съм благодарна,
гоблен да си избродирам – от мечти.

Pollini

Write a comment