ЕСКАПИЗЪМ – бягство от реалността. Защо, кога, дали, или?

ЕСКАПИЗЪМ  – бягство от реалността.

Защо, кога, дали, или?

 

Повечето хора днес се оплакват от недостиг на време. Оплакват се от скука, от еднообразие и празнота. Въпреки това, те безкрайно играят видео игри, с небивал интерес гледат новия сезон на поредния сериал и четат фантастични или други книги. Оглеждайки отстрани живота на тези хора  спокойно, можем да заключим, че те с всички сили се опитват да избягат от реалността, заменяйки я с други светове. С чужди думи, с чужди животи, с чужди емоции и чувства.

 

Учените, изследващи тази тенденция измислят термина ЕСКАПИЗЪМ – като дефиниция на  бягството.  Бягството е индивидуалистично и примиренческо желание на човека да избяга в света на фантазиите и мечтите.

Вреден ли е ЕСКАПИЗМА, кога и до колко?

Известният писател и създател на първия фентъзи свят Джон Толкин, в своите творби, пише за бягството от света във въображаема реалност, Реалност,  създадена от полета на фантазията, както и в книгите и животите на техните персонажи. Той опитва да види положителния ефект, чрез който човек не само се успокоява , но и намира начин да оцелее в един свят, който не му пасва психологически.

Той смятал, че добрия край на романите и богатия живот на героите във филмите много примамват емигрантите.

В своите книги, самия той живял животите на героите си, сливайки се с идеите си. Следователно, много от „толкинските” последователи и до ден днешен, с радост се пренасят в измисления от него, свят, не само за да мечтаят, но и да отиграват ролите в реалния свят. Да ги доразвиват в  свой вариант, съчинявайки нови развития и завършеци.

Ролите в живота ни. Всички играем.

Има една група хора с по-бедна фантазия. Те имат нужда от стимули и модели, които да копират в ежедневието си. Те са най-пристрастните фенове на копи-пейст тенденцията. Най-добрите купувачи, последователи и консуматори.

И това не е непремено лошо. Това е техния начин. Те са онази прослойка от обществото, които четат и преписват, преиначавайки по своему, чуждите произведения. Изиграват вече измислените роли от друг, добавяйки им свой цвят и посока. Лошо ли е това? Не е. Това е тяхното спасение от скуката, която цари в главите им. От невъзможността да реализират свой собствен потенциал, просто защото там не им е додадено. Или защото смятат, че не умеят. Не знаят как. Страхуват се от провал и  куп още причини.

И добре , че ги има и че са голям процент от населението. Кой иначе щеше да захранва предлагането и да обуславя търсенето?

А понякога това е само началото на едни големи успехи в бъдеще. Добрите преписвачи, копирачи и играчи, учат бързо. Те се вдъхновяват от книгите и филмите, не за да се претопят в героите и световете, а за да ги надградят и създадат свои такива. Богато напоени с индивидуалистични ноти, персонажи.

История на ЕСКАПИЗМА

Може би някои от вас си мислят, че бягството е болест на съвремието, но това е заблуда.  Това „заболяване” се наблюдава още по време на Римската империя.

Когато бягството е осъзнат избор.

 

Император Диоклециан, се отдава на осъзнато бягство от реалността, напускайки Рим и местейки се в Сплит. Там той с наслада се оттегля във вътрешния си свят, изучава философия , пише и поддържа неголямо селско стопанство.

Някои от вас ще кажат – лесно е така. А дали? Колко от нас са готови с лека ръка да махнат удобствата, лустрото, привнесените отвън мета удоволствия ,с които пълним душевните си дупки? Да се откажем от нуждата да бъдем ВИДЯНИ, ПРИЗНАТИ, РАЗПОЗНАТИ,ЗАЧЕТЕНИ, ОБИЧАНИ, МРАЗЕНИ, ОБСЪЖДАНИ дори?  Да БЪДЕМ и да СМЕ, вместо да ИМАМЕ И РАЗПОЛАГАМЕ?

 

През Средновековието, различните еретични секти са също така склонни към ЕСКАПИЗЪМ в болния му вид. По всякакъв начин опитват да неглижират  реалността, понякога дори изоставяйки домове, дрехи, бит и семейства.

Толкова ли е лошо бягството?

От векове бягствата  от реалността се считат за малодушие. Днес почти нищо не е по-различно. Социалните мрежи са пълни с помпозни статуси за това колко грешни се децата ни, колко безотговорни са родителите. Защо децата играят на компютъра, защо вече домашните им са онлайн и тем подобни възмущения. Вместо да тичат голи, боси по улиците и да общуват в реалния свят.

Помня детството си. Смело мога да кажа, че тогава звучаха същите изказвания, само че виновникът беше телевизора, след това видеото. И аз съм абсолютно убедена, че причините ще се променят във времето и още, но тенденцията ще е все тази.

Защо?

Харесва ни да отричаме. Новото, ако пък ни е неясно, винаги бива подложено на щателно отхвърляне. Иска се време. За слягане, за налагане, за доказване и финално – за приемане.

И тъкмо се случило и всички заживели щастливо, и ХОП – нещо още ПО е на пазара. И пак дебати, суета, ЗА и ПРОТИВ тези и становища. Междувремено НЕЩОТО заживява собствения си живот. Защото , за да го има, значи има смисъл.

И отново стигаме до ИЗБОРА. Колко е важно хората да бъдат информирани, осъзнати и мислещи. За да отсяват адекватно. И за да може да носят ОТГОВОРНОСТТА за Изборите си.

Бягайки от реалността, понякога, бягаме и от възможността да сме в контакт. В контакт с онази действителност, в която трябва да умеем да сме гъвкави, да взимаме решения, да правим грешки, да седим зад думите си, да падаме и ставаме.

 

Бягство от реалността или реално бягство

Бих искала да забележите, че бягството се случва под различни форми. Има хора , които напълно късат във времето връзката си с реалността, паразитирайки върху близките си.  Те наистина се нуждаят от психологическа помощ.

Често напоследък се среща синдрома на „най-добрата майка”. Това са онези жени, които заживяват живота на децата си, самоотвержено грижейки се за тях след три годишна възраст,  и така завинаги…

Тези дами успешно се сливат с ролята на перфектни, бягайки от отговорностите към себе си, и към Живота, криейки се под ролята на загрижени и отдадени. А това не е нищо повече от нездрав егоизъм, мързел, страх…

Нещо, което не е полезно нито за децата им, нито за тях самите.

И тук няма никакво значение материалното благополучие. Често , те дори не „гледат” отрочетата си. Имат гледачки, шофьори и помощници.

Те доброволно се поставят в зависимата роля, поради недостатъчна вяра във възможностите си, нежелание да поемат юздите на собствения си живот, копиране модели  на повърхностен живот и т.н.

Още по-неприятно е при онези хора, които се нуждаят от алкохол или други стимуланти, за да преминават някак по-лесно празния си живот. Страхуващи се от промяна, често избират просто да минат през живота ”на пияно” .

Бягствата биват най-различни по форма и вид, аз ще опиша и други в следващия си материал по темата.

И ВСЕ ПАК: Колко лош е ескапизма?

За щастие, според моите наблюдения,  повечето от онези хора, които по-често отскачат до страната на Фантазията са безобидни мечтатели. Мечтатели, които бидейки много цветни и пъстри, страдат от недостиг на достатъчно ярки впечатления в сивото ежедневие.

Наличието на мечти и фантазии, не говори за това, че хората забравят реалността. Не. Те просто понякога затварят вратите си за нея.

Мога да кажа, че бягство при всеки се проявява по различен начин. Ако се замислим честно – да избяга за няколко часа от реалността, или за няколко дни, да направи пауза, да изживее нови и ярки емоции – това на никой не е навредило безвъзвратно.

Напротив, новия опит води до развитие.  Моите бягства ми служат за вдъхновение. За писане. За преживяване. Аз съм за бягството. С мярка. Дерзайте.

 

Pollini                                                                          escape1

Comment 1

Write a comment