Есенна соната

Нашепват в оранжево отминалите дни
Все по- самотни остават … сами
На брега морските скали
Без да помръдват
Те изпращат… посрещат..
топлите сбъднати мечти
Ред отстъпват
На застудяващите бурни вълни

Есенна соната в далечината се задава..
Дошла е, за да спреш
Да потънеш във забрава…
В блян жадуван да се облечеш..
Блян по изгрева,
По лятото, по песента на чайките

Есенното огледало отразява..
На последното жарко слънце лъчите
На лятната страст – очите

Новите бръчици … в златна охра
Есента ще оцвети
Ще гледаш по мъдро…
Гласът ти ще звъни

Ще се прехвърлят бясно картините
Нарисувани от лятото
С влажен поглед..
С буца в гърлото..
ще изпращаш
На птиците ятото…

Есенна регата
Лунен цветен листопад
Пъстротата в багри е облечена
Кожата ти жадна.. поизпечена

С мелодия на старо злато
Пристъпват есенните дни
Морето.. посивява
Навън .. тихо… ръми…

Само скалата на брега
Неумолимо стои
Посреща и изпраща
Сбъднати летни мечти,
Отминали дълги дни..
Навдигащи се бясно от дълбините
Морски вълни..
Завинаги погребва морето
Потънали изгубени човешки души…

Ето я… в ръждив червеникав тоалет…
Есента наближава..
Тя единствена с магия
Горчивото и сладкото
В мехлем лечебен въплъщава

Карамелен вкус
На слънцето придава
Драска с четката,
Твори стихии,
Цветна и дръзка

Брули листата .. едно по едно
Укротява телата.. забавя дъха

Един живот – едно окапало есенно листо….
А вятъра отнесе стъпките ти в пясъка
И теб те няма на този свят
Но морето помни
Там при сивите скали
Как грижливо те завиваше
С игривите си вълни

И сега.. в дует с любовта
Ще пее песента
На всички изгубени души
Ще тъмнее и ще се бушува,
Но ще направи път на Есента…

Pollini, психолог и драскач по пътя си

 

Write a comment