Дантелена Душа

Тя ражда се от въздуха
И вятъра я носи
Копринен плат
Нежна феерия

Безспирен бяг
На пулсиращи крака…..
Боси

Без път и посока
Лети горе
Високо

Как от коприна
В дантела са превърна?
Както от какавидата
Пеперуда се ражда

След всяка буря
Разкъсвал се плата
И в низ от мигове
Житейска викторина

Родила се тя
Дантелена душа

Тъй крехка за незрящия
Вярващ само на своите сетива

Тъй жилава за зрящия
Не виждащ по далеч си от носа..

Нишка подир нишка
Реди
Орнаменти, болка, красота

Ей, сърце поспри
Дантелата нежна е
Чуй я как шепти

В топли меки длани
Ти я обгърни

Сгушена носталгия
Кротко боли

По мен, по теб
По отминалите дни

Дълбоко притихнала
Дантелена душа

А след нея стъпки
В пясъка
Стотици.. не една

И всяка знак е
Белязан на плата

Рязко издълбани
Нежно извезани
Разни

Дантела е – не боли!
Тя пристан е – за измъчени души

В нея потъват хиляди очи
Гали с осмислящо мълчание
Множеството празни чужди дни

На някого пали с огнена бродерия сърцето
На други угасва ума

Безброй разплакани конци…
Събира и съшива с тях
Една
Цяла
Дантелена душа

Pollini, психолог и драскач, по Пътя си

 

Write a comment