ВИНА

Когато кърви ти Душата

Виновна

След допусната грешка

Съдбовна

 

А мозъка трезво напява

Грешки, момичето ми, няма

Има опит, лош и добър

Има галеща ръка, има и сатър

Срещу себе си виждаш объркани съдби,

чифтове разплакани очи.

Боли!

Боли да си виновен,

но помни – живите ги боли!

Болката прегърни,

вината приеми,

на безсилието се остави…

И стой!

Нека кърви,

нека да те изболи.

Или завинаги ще угасне

Или с нова страст и пламък ще загори

И пак ще летите след вашите мечти

По-мъдри, по сплотени

По честни, по –добри!

 

Pollini

 

 

Write a comment