БОЛКА, СТРАДАНИЕ, кога ще спре? Какво искат да ти кажат? Чуй това.

Има една приказка, че болката е неизбежна, страданието по избор. Не мога да се съглася с нея. Болката не е само по време на лошото преживяване, което я е донесло. Да се превърне в страдание е естествено нейно продължение. В страданието се съдържат уроците. Потискайки правото си да страдаме след болка, не сме силни. Напротив. Запечатваме ужаса някъде по тялото си, захвърляме в подсъзнанието значимостта на това, което ни се е случило и заживяваме с една добре заровена на дълбоко, отворена, кървяща рана. И не. Тя не зараства по този начин. Загноява, постепенно възпалява не само част от нас, от тялото и душата ни.

За мен болката е заминаващата си от перона слабост! И нищо повече. Необходимата порция горчиво, за да можеш да се насладиш и да благодариш за божествения вкус на сладкото.

Ще опитам да дам пример с главоболието.  Когато човек си счупи ръката, тя го боли. Болката е симптом, който всички лекуват с лекарство. По същия начин лекарствата могат да облекчат симптомите на страданието на психиката и душата. Но в същото време лекарствата притъпяват чувствата и емоциите. А именно  те трябва да се бъдат валидизирани, осъзнати и преработени.  За да може да чуем уроците им по верния начин. Ако признаем и се погрижим единствено за болката – може би ще забравим за счупената си ръка, но травмата няма да изчезне.

Голям процент от хората сме рационални, свикнали да търсим смисъл във всичко, да имаме обяснение за всяко нещо, а болката и ада, които я съпровождат, често на първо четене не изглеждат да има такъв за онзи, който в момента се пържи на пъкъла. Днес ще опитам да изведа смисъл. За себе си и за Теб. Надявам се да успея да докосна нова струна. У теб.

Болката и страданието са:

Възможност, която живота ти предоставя да се учиш и изграждаш. Да се отстояваш, да се смаляваш, да станеш по твърд да се разтопиш. Когато си изправен пред пропаст – да можеш да запазиш самообладание. Да имаш куража да посрещаш  опасности и изпитания. Не да бягаш.

Не е тайна за никого, че за да израсте и да облагороди духа си, човек трябва да преживее някакво изпитание, разочарование, липса, лишение. По този начин той получава урок и бива пречистен.

Когато болката е от загуба тя ни учи да отворим сърцата си за ново „имане“.

Няма как да научиш урока си от болката, ако опитваш цял живот да я заобикаляш. Същото е и с радостта и щастието.  Пътят им минава право през тях.

Болката кара духа да израства. А израстването , само по себе си, учи на приемане.

Но не приемане на себе си като грешен и виновен, за да се случи това или онова. А като част от пътя ти, от твоята уникална, лична и различна от всяка друга музика. Музиката на твоя живота.  Във всеки живот има моменти, наситени с усещане за безпътица, дни на неудовлетвореност, пропадане в черни, малки и големи дупки. Въпросът не  е„Как да ги избегна?“, а „Как да ги прочета като нещо положително?“.

Позволявайки си да страдаш, не означава да изкопаеш едно- метровата дупката, в която си паднал 30 метра по -надолу. Не означава да затънеш и да се самозакопаеш. Не. Там, където има страдание, може да се направи място и за радост. И трябва. Звучи противоречиво? Така е. Човеците сме поне толкова противоречиви, колкото това послание докато страдаш, да не забравяш и за малките дози радост. Знам, че е възможно. Опитай.

Поддържай ума си радостен. Как става това? Научи се да претълкуваш позитивно всяка гадна ситуация в живота си. Боледувай я, реви и я крещи, а после я отпразнувай. И не забравяй да се поздравиш. ТИ беше този, който се справи с това. И сега си истински по-силен. Когато си радостен и щастлив в ума, физическата и душевната болка няма всепоглъщаща власт над теб. А ако има предимно тревога и страх на ниво мисъл, липсва радост и благодарност, тогава никое материално или физическо удоволствия няма да успокои вътрешното ти гниене.

Когато се научиш да откриваш повече радост, можеш да приемеш страданието по начин, който те облагородява, вместо да носиш горчилката в душата си. Да минаваш през трудностите, без да сърцето ти да се вкаменява. Да минаваш през сърдечна болка, без да бъдеш сломен. Да си благодарен.

Един много работещ лично за мен метод за излекуване собствените си болки – да се обърнем към болките на другите. Когато мислиш за това как да облекчиш чуждото страдание, твоето собствено страдание губи от тежестта си.

Всички онези хора, които са те използвали, наранили, ограбили, насилили, излъгали манипулирали предали са твоите уроци. Те – „враговете“ са най-ценните ти духовни учители, помагат да развиеш духовната си сила и да останеш невъзмутим дори на прага на най-големия крах.

Без страдание / дозирано!/ – няма как у теб да се роди състрадание и емпатия. Само не забравяй каквото и да ти поднесе живота да опиташ да му отговориш с радост. Щастието не зависи от това, което се случва. То е осъзнатият и благодарен отговор за новата възможност, която ти се предлага сега.

Нищо истински красиво и струващо си не се появява на този свят без порция болка, мъка, разочарование, страдание. Това е в природата, в начина, по който е устроена Вселената.

Всяка майка знае за голямата болка при появата на детето й. И я приема. Защото и след най-болезненото раждане, след появата на новия живот, радостта е неописуема. Именно това е парадоксалната истина. Радостта, щастието и страданието се преливат едно в друго и всяко едно от тях има своето място в живота ти.

Когато те боли Душата, или си отчаян, гневен, обезверен, не бива да се чувстваш виновен! ТИ СИ ЧОВЕК. БОЛИ ТЕ. Признай, че те боли. Позволи дори в най-силната си болка  да усетиш вниманието и грижата на онези, които ще останат до теб. Не забравяй един ден да им благодариш.  На Себе си, на Тях и на Болката като учител.

С топло чувство и уважение към болката и страданието ти,

Полина Василева, психолог и автор.

Comment 1

  1. Williamclaib
    25.08.2018

    У меня была похожая проблема, бесплатно прокосультировал Евгений Беляев BelyaevJurist@yandex.ru , попробуйте проконсультироваться может и вам поможет.

Write a comment