БЛАГОДАРЯ (На моето семейство. Делян, Иван и Паола)

 

 

 

 

Жива съм

С какво заслужих тази благословия?
Сама на себе си завиждам

Тайно

 

Светът ми даде да го гледам

В хоризонти да потъвам

Тъй омайно

 

Гората с полъха си ме прегръща

Сънят ми всеки ден

В света на живите ме връща

Морето позволи ми да го чувствам,
небето – да го виждам.

Въздуха аз да дишам

Ей така – благодаря!

 

По Земята аз да ходя

Без цел и посока понякога

в мислите си аз да бродя

 

Благодаря, че тук съм аз,

Сред вас,

Прашинка, в шепа пясък

С какво заслужих таз съдба?

Сърцето ми да бие лудо,

В очите да блести чутовен блясък

 

Да тичам, скачам,

Да лудувам

В страстите си да бушувам.

Да имам две деца

Да бъда тачена и глезена

Да имам пространство

Да творя..

 

Да се губя

И да се намирам

Да се вайкам и да плача

А ти като най-верен стълб, опора

Да си там, и да ме чакаш,

С един жест – спокойствието да ми връщаш

Със сигурността и вярата

Нежно да ме загръщаш

 

На всичкото отгоре

да мога да говоря.

Като тежка огърлица,

Дума след дума да нижа

 

Думи на гняв и на прошка,

Думи на любов и тъга,

Думи без думи

Думи в тишина

Думи в  мълчание…

 

Да изричам, да горя

Да искам ей сега да изкрещя

Благодаря!

 

Pollini, психолог и драскач по пътя си

Write a comment