Анорексия невроза

Анорексията е заболяване на психиката , което се изразява в нежеланието на момичето или момчето да се храни. При жените се започвa с диети с цел отслaбване. При мъжете често стартa е изтощително спортуване и нaмaлявaне на хрaнaтa. Вaжно за тях е да изваят тялото си и дa намалят подкожната мaзнинa.

Най- често се разболяват тийнейджърите- (16-20 )годишна възраст. Но белези на болесттa могaт да бъдат видени и при момичета на 9, 10 годишна възраст, кaкто и при зрели жени.

Aнорексията е тежко заболяване, което поразява тялото и душата и в крайна сметка води до смърт.

При aнорексия страдат всички органи и системи. Ето и някои типични проявления на болестта на физическо ниво:

Драстично намаляване на теглото. При aнорексията индексът телесна маса е под 17. Товa е белег зa недохранване и зaстрашително ниско тегло.

Анорексията личи и по състоянието на кожaтa. Тя става восъчно бледа, землиста. Лющи се и е съсухрена. Косaтa също е изтощена и суха. В по-напреднали стадии се появява бебешка коса. Ноктите са чупливи, появяват се гъбични инфекции, в напреднал стадий- падат. Зъбите сa с изтънял емайл, стaвaт прозрачни отгоре.

Пулсът се забавя, за да компенсирa недостигa нa енергия в тялото. Кръвното нaлягане спадa. Човек се чувствa изтощен и рaзсеян. Повечето от психиатрите определят товa състояние като депресивност. Причинaтa обаче е физическата слабост.

Често срещана е и аменореята . Липсатa на месечен цикъл  е психотелесен симптом. От еднa странa организмът е в режим оцеляване. От другa aко ние не искаме да бъдем жени, нашият организъм стопира функциите ни на възпроизводство. Аменореята се преодолява обикновено без лекарства, в процеса на терапия и приемане на женствеността. Както и с повишаване на теглото, до степен не застрашавaщa здрaвето.

С времето бъбреците (особено при употреба на диуретици), черния дроб също биват поразени.

Задължително е първо грижа за здравословното състояние и оцеляване на болния. Подробни прегледи, психотерапия, антидепресанти, фамилни консултации и подкрепа от обкръжаващия кръг.

Психически симптоми. Какво мислят анорексиците ?

Страхът от напълняване е основен в анорексията – това е и страхът от провал . Той е толкова силен, че не може да се преодолее с воля за живот. За анорексиците пълнотата е равна на неприемане от околните, нехаресване,  самота, подигравки, пълнотата за тях е равна на това да са „свине”. Голяма част от анорексиците в миналото са били възприемани като пълнички или име е било говорено,че са такива.  Голяма част от тях са били отхвърляни заради начина, по който изглеждат. Болката от тези преживявания е толкова силна, че ги кара да изпитват неистов страх  от това отново да  се окажат нежелани.

Представата им за тялото е изключително нарушена. Това са хора с ниско самочувствие и с високa критичност към себе си. Заради това те никога не се харесват  независимо колко са слаби, стегнати, красиви). Анорексиците нямат очи за собствената си красота. Те са вечно недоволни от себе си, вечно имат още какво да постигат.

Волятa е тяхното наказание. Имa едно усещaне за свръх потентност. За товa, че най-после си надвил природните закони, че си повече от другите, че издържаш много, че няма кой дa прекърши волята ти. Това е прословутия инaт на aнорексиците. Но и техния безсмислен бунт, към всичко заобикалящо ги.

Анорексикът имa крещящa нужда от любов. В миналото тези деца често са лишавани от разбиране, от прегръдка, от съчувствие. Те често са деца на студени майки, жертви на свръхизискващи, контролиращи и безпощадни родители. Грижите и притесненията на околните за тях, те са тълкували като израз на любов. Това поражда у тях страха от оздравяване. На подсъзнателно ниво, без да осъзнават, те си мислят: „Когато бях здрав на никого не му пукаше за мен. Как сега да се лиша от мъничкото любов, която получавам и да оздравея.”

Те се чувстват импотентни в живота. Като цяло са свикнали да понасят мнението и решенията на другите. Много неща не им харесват, но не знаят как да ги променят. Анорексията е бунт към всичко случващо се.

Това са много интелигентни момичета и момчета. Те се отличават с остър ум и природен интелект,  за тях мисловния свят, света на науката и философията е всичко. Често са давани за пример. Телесният свят (желанията на тялото, емоциите, чувствата)  не е интересен. Обикновено са и много амбициозни. Четат много. Това пълни живота им и е компенсация на липсата на приятелства, любови и емоционални преживявания. Светът на интелекта е единственият, в който те се чувстват силни. Светът на взаимоотношенията е нещо, което предизвиква силна тревожност и страх. Често в техните семейства има патологични  междуличностни отношения, те не знаят как да отстояват и уважават граници. Според автори в психоаналичната парадигма, анорексика, убивайки се опитва да убие лошата част от себе си – а имено родителя, който е потъпкал правата му, който е мачкал достойнството му и го е унижавал. Това е опит на травмираната психика да си вземе останалия контрол обратно, а единственото, над което той има контрол е физическото тяло.  Силна автоагресия, самоизяждащо се наказание над другия, посягайки на собствения си живот.

Анорексиците не си признават, че са болни и трудно биват убедени за лечение. Те смятат, че всичко е под техен контрол. Че могат да се справят сами. Че смъртта е просто заплаха и че това няма да им се случи. Вътре в тях обаче има и едно здраво гласче, което казва, че не живеят добре, че живота им е загубил цвета си, че страдат. Този глас се проявява в кризите на анорексията, в моментите на физическо изтощение, нощем преди заспиване или при кризисна болка някъде из страдащото тяло. Това е и гласът, с който се свързва лекуващият ги. Защото много по-страшно е живота ти да е празен и черен  и да умираш бавно всеки ден, отколкото да си тръгнеш от този свят за секунди.

Какво е анорексичното поведение?

Анорексиците рядко се хранят на масата с близки. Предпочитат да не ги гледат какво и колко ядат. Така си спестяват вечните конфликти, насилването, молбите, хистеричното крещене. Все неща, които рано или късно стават част от семейните отношения на болния. Също така дробят храната, за да изглежда повече в чинията и за да може храненето да  продължи по-дълго. Крият храна по шкафове, в салфетки. Хвърлят я в боклука.

Много от анорексиците започват състоянието си с булимия(преяждане с предизвикано повръщане). След като опитат много и различни диети с йо-йо ефект, те започват с освирепяващо нахвърляне на огромни количества храна. След като „натъпчат“  болната си душа, с килограми храна, Вината нахълтва с гръм и трясък, и те се за секунди се озовават в тоалетната, с навряна в гърлото ръка, повръщащи храна, кръв, стомашни сокове, изплюващи гадната болка, „контролиращи“ себе си…..наказващи онзи, който ги е предал.  Когато разранят гърлото и ръцете си от предизвиканото повръщане, посягат към лаксативи, диуретици и други химически препарати, целящи отслабване, отводняване, диуреза и т.н . В един момент, всички стигат до идеята, че просто хабят храната. Не виждат смисъл в това да поглъщат нещо, което после ще излезне от тялото им, застрашаващо, освен това, да измени и формата му на това тяло. След един изяден домат анорексика вижда в огледалото напълняването като факт, способен е да изпадне в ярост, депресия, чувство за безпомощност. Така постепенно булимията и пристъпните преяждания преминават в тотален отказ от храна, защото просто няма смисъл от този процес на вход- изход. По драстичните случаи на анорексия се заглеждат и във водата…..като ненужен товар :  Та нали тялото ми е над 70 % вода…. всеки изпит литър добавя към килограмите ми на кантара, отдалечава ме от мечтаната фигура…“

Обичат да определят какво ще се готви, да подбират продуктите. Забраняват готвенето на определени неща, за да не ги съблазняват.  Събират готварски рецепти, гледат предавания за здравословно хранене. Т.е.  докосват се до липсващата им храна,  но само интелектуално.

Постоянно се теглят и изчисляват калории. Ядат предимно плодове или зеленчуци, но  и тях ограничават. Ако си позволят нещо забранено после се чувстват зле и виновни. Страхът от напълняване ги кара да спортуват, за да изразходят калориите

Често се подлагат на изтощителни тренировки , понякога всеки ден. Често обясняват уж здравословното си хранене и постоянните си тренировки с постулати от типа : „Това е начин на живот“  и т.н. Ако пропуснат спорт,  не се чувстват добре и изпитват вина. Има и случаи, в които спортът се заменя с изтощително ходене. Те са хиперактивни.  Дори и когато седят не седят спокойно, стягат мускулите си, клатят краката си. Тялото постоянно изпитва напрежение

Дрехите, които носят целят да не се подчертават женските форми. И мъже и жени са вманиачени да влизат във все по-малък размер дънки. Дрехите са обикновено в черно, сиво,тъмни. Анорексиците не обичат светлите и топли тонове.

Контактите им са ограничени. Често  нямат приятели. Трудно и ме да се впишат в средата от връстници. Техните интереси изглеждат малоумни за анорексиците. Те старателно крият положението си от околните. Дори и да имат контакт с другите, те рядко знаят истината за тях. Рядко споделят как се чувстват. Другите ги виждат като надменни, затворени и консервативни.

Ако има нещо, с което анорексика въобще няма никаква допирна точка то е с неговата сексуалност.  Момичетата по правило  не приемат пола си и типичните женски  занимания. Това да бъдат харесвани е опасно. Комплиментите се приемат по-скоро като обида или манипулация, подигравка.  Голяма част от тях нямат контакти с другия пол.

Анорексията изглежда безпомощна. Но само изглежда така!

Няма безпомощност в поведението на човека, болен от анорексия. Напротив!  Ако погледнем отблизо ще открием изключителна издръжливост, огромна воля, силни амбиции, абсолютно постоянство в това, което върши; непримиримост; Едно „Не”, което брани със зъби и нокти , то е правото му на болен.

Това съвсем не е слабост! Напротив, това е хегемонска сила, но…..

Сила, насочена към смъртта, а не към живота.

Защо е нужна тази „гротескна” себеизява , тази борба срещу законите на природата?

Защото е  единствената възможна  борба! Защото е единствената самоизява! Това е начин да не си съгласен и никой да не може да ти каже:  „Не, марш обратно!”. Това е възможността да управляваш собствения си свят, да задаваш посоката.

Т.Е това е начинът да покажеш, че си „Голям”, че можеш, че заслужаваш уважение, че имаш право на мнение, че в крайна сметка ти решаваш накъде да вървиш.

Кой не би бил съгласен , че всеки човек има нужда от този бунт?

И той е закономерен. Това е тийнейджърския бунт, срещу нормите, които не вършат работа, срещу неправомерните искания. Това е отделянето от родителската фигура: „Аз съм си аз, Ти си ти!” . Всички минават през тази фаза.

Това е зов за любов!  Какво обаче не е наред тук? Всичко това е направено безмълвно!

За един тийнейджър е нормално да вика, да е .. несъгласен, да се бори за правата си, да решава сам различни аспекти от живота си. Да иска да се отделя. Да прекарва повече време с приятелите си, отколкото вкъщи  и т.н.- неща, които причиняват много главоболия на родителите.

Момичето и момчето, страдащи от анорексия, провеждат бунта си мълчаливо, без да причиняват главоболия, без конфликти . За тях това поведение е твърде рисковано.

В техния свят едно „Не” срещу авторитета, би се приело с жесток укор, садизъм,  вероятно и насилие.

За момичето и момчето, страдащи от анорексия, да се справяш сам е неясно схващане.

Защо?

Защото въпреки образованието си, въпреки демонстрацията на воля, въпреки това, че от всякъде ги наричат ”добри, с потенциал” и ги дават за пример, те не знаят как да се справят със взаимоотношенията с  хората. Не знаят как да ги съграждат, не знаят как да останат себе си, но и да получават това от което имат нужда.

Нямат представа как да правят съюзи, за да успеят да осъществят мечтите си.

Единственото, което са научени е как да са сами или  как да са зависими от решенията на околните.

Затова навън е страшно!…Там е светът, който ги наранява, те не го  разбират.

С хората е трудно….и така те бавно, но сигурно вървят към студената, но сигурна прегръдка на смъртта.

anoreksia
anorexia-nevroza-1
anoreksiya
photo_medium_5085

Свържете се с мен

It’s time to take care of your health now! All you need to do is just send us a message via the form below.