Анатомия на Душата

– Схваната съм, каза тя,
имам нужда от масаж.
– Гърба ли те боли?
– Не, Душата.

– Не разбирам –
нея ли искаш да масажирам?
– Да, нуждая се от лекота
моля те, отпусни ми мускулите на Душата
За миг поне, да забравим телата…

Дълго я гледа, бе по своему красива,
Едновремено силна и ранима
Уязвима и дива, непримирима.
Очите й съдържаха роман. В рима.

Нещо го осени в онзи миг,
Сепна се, сякаш уплашен от безмълвния й вик.
Тя не търсеше думи,
Не искаше целувки от други.
Копнееше за любовна игра
на Душа с Душа,
безгранична свобода, в и отвъд плътта.

За пръв път срещна такава Жена
Молеща се за масаж на нейната Душа.
Дали бе щастливец
или навреме трябваше да избяга?
Неусетно бе поел по пътя си навътре
да се рови кое му приляга.
Сърцето му лудо да бие,
за секунди да решава,
че да я загуби няма да позволи.
Че за нея всичко дава.

ПредстАви си как я печели.
Малко ли разкази има – сигурно сте чели?:
„Грабна я и я понесе,
камион от рози й донесе!
После още, десетки изненади,
пък накрая осъзнали, че не се били вярно избрали”

Не, не така. Той проникна в същността
В онзи последен миг, я разбра!
– Ще напиша книга за Жената, рече,
– За анатомията на Душата
За теб и твоята дързост крилата,
Ще мълча и заедно с теб ще изпълвам Тишината.

Няма да масажирам болката,
нито раните грижливо скрити.
Няма да питам колко и докога,
ще те докосвам само с дела.
Защото ти си единствена. Една.
Душа – недогалена,
с анатомия – недожалена.

Pollini

Write a comment