Аз и Ти

Сънувах те в изнежената нощ,
изгаснала звездичка.
Измамната ти диря в тъмнината –
и тя бе сън.
Ти си отнесе всичко.

Не, не ме боли,
струва ти се…само…
Не плача,
не ме жали,
нямам нужда от ничие рамо.

Аз вече знам, че утре
пак този сън ще се повтори,
две пъстри пеперуди ще се гонят.
От гъсеници ще се прераждат,
облечени в безлунна самота,
ще се давят от неутолена жажда.

Не ме буди, преди да си отидеш,
аз вече знам, че ще ме видиш…

Обречени сме будни да бъдем
макар и спящи.
Летливи, в мрак и тишина,
полу цъфтящи.

Полу насън, полу наяве,
почти във блян,
наполовина изживян,
развиделява се…
Аз знам,
пак ще сънувам онзи свят мечтан.

Ще чакам отговорите,
които държат клепачите ми будни.
Дъгата ще претворява ми сълзите
в животворен дъжд,
спасител.

Началото ново ,
като мъниста – ден подир ден,
славно реди,
в молитвен копнеж
към хоризонта лети.

Задават се
будните дни.
Не само сън,
не само мечти.
Аз и Ти.

Pollini